Явор Ралинов от Клетката: Лошите герои винаги са по-сладки за изиграване
Гледали сме го в някои от най-обичаните сериали в ефира на NOVA, само че последното му преобразяване ни е най-любимото. Явор Ралинов трансформира героя си от престъпния сериал " Клетката ", Валери Гендов – Шандо, точно в това, което би трябвало да бъде - комплициран облик на човек с две лица.
Как се пресъздават такива полюсни качества на екран, когато в живота си наивник с огромно семейство и още по-голяма душа? Поговорихме си с Явор Ралинов точно на тази тематика.
Ето какво ни описа той за работата си пред камерата, за спомените си от студентските години и за прелестното си семейство:
Героят ти в " Клетката " се оказа един от моторите на действието. Лесно ли ти беше да изиграеш облика на Валери Гендов?
Няма елементарен облик, изключително в този случай, Валери Гендов- Шандо, няма никакви допирни точки с мен като персона и темперамент, също така, че и той е артист. Предизвикателство беше да се напъхам в неговите обувки. Сценарно е замислено доста добре, защото се появявам в еп.1 като един Валери, изчезвам, и в 9-ти еп. се връщам като напълно различен човек. Определено има какво да се играе при този персонаж, по тази причина одобрих ролята и с огромно внимание и отдаденост подходих към нея. Промених се външно, обръснах главата си, пуснах катинарче, пробвах оптимално да се доближа до характера и логиката на психиката на облика.
Как минава един снимачен ден в продукция като " Клетката "? Какво е настроението?
Благодаря за въпроса. Имах шанс да попадна измежду луксозен екип от експерти, да, не желая да звучи клиширано, само че е реалност! Партньорството ми с сътрудниците беше пъклен прелестно и занимателно, изключително с Гергана Данданова, тя е изключителна и да си партнираш с такава актриса е огромен късмет. Работил съм по няколко плана с нея и постоянно се получава отлично. Екипът зад камера - невероятни и готини хора. С огромно предпочитание и въодушевление отивах на фотоси, всеки един знаеше какво, за какво и по какъв начин да го направи и го правеше. Благодаря на продуцентите Hidalgo Productions за опцията да съм част от “Клетката ”.
Ангел Юруков
В какъв облик се чувстваш по-добре на екран - на неприятния воин или на положителния?
Лошите герои постоянно са по-сладки за изиграване, забавни и многопластови, а и без тях няма история и конспирация, всичко е прекомерно скучно. Отрицателните облици несъмнено са по-голямо актьорско предизвикателство за мен, тъй като в живота съм положително момче.
Коя роля е била най-вече твоя - облик, в който си се припознал?
Не мога да дефинира единствено една, бих споделил, че има няколко, които ми доставиха същинско наслаждение да ги изиграя. Любен от “Дървото на Живота ”, Методиев от “Откраднат живот ” и, несъмнено, последния с когото се срещнах - Валери Гендов - Шандо.
Кариерата ти се движи сред актьорството и рекламния бизнес. В коя сфера срещаш повече провокации?
Да, много години бях event manager, обичам да изобретявам щури хрумвания, да ги пазя пред клиента и да ги осъществявам под формата на събития, доставя ми огромно наслаждение, тъй като има изобретателна част, а не просто изпълнителска. Когато получа нова роля, когато стартира да я проучвам, проучвам и мисля по нея, процесът е сходен. Разбира се, огромната ми пристрастеност е киното, само че човек е хубаво да прави разнообразни неща, да се провокира и изненадва и най-важното, да го прави със пристрастеност и хъс.
Личен архив
Какви са спомените ти от студентския живот в НАТФИЗ?
О, беше прекомерно от дълго време, тогава беше ВИТИЗ. Завърших през 2002, в пъклен силния клас на проф. Надежда Сейкова. Захари Бахаров, Владо Карамазов, Христо Петков, Лина Златева, Анастасия Лютова, Адриан Филипов, всички бяхме мега мощ. Човека с основно Ч, Тя е Космос, Вселена, да, професор Сейкова ни научи да се оправяме с всичко и всеки, да се интересуваме от Чехов, Гогол, Достоевски, Шекспир, да работим и имаме вяра в себе си, да мечтаем и да се впускаме с цялата си пристрастеност и музи към всяка роля!
В последните няколко години българските артисти демонстрираха, че имат място в Холивуд. Мечтал ли си в миналото за такава опция или предпочиташ родната сцена?
Това с Холивуд е малко необичайно, само че да, кой не желае да взе участие в някоя касова продукция и да работи с огромни артисти и режисьори. Но аз съм на 44 и съм крепко стъпил на земята, към този момент пробвам да върша хубави неща тук. Мисля, че има още какво да покажа на българската аудитория, пък един ден не се знае...
Личен архив
Ти имаш огромно семейство - татко си на три деца. На какво ги учиш и на какво учат те теб?
Тук ме хванахте! Благодарен съм, че съм подобен късметлия с децата, в действителност имам и 4-то доведено момче, което към този момент е огромен мъж, него също си го броя за мое, тъй като доста съм се грижил за него. Прибавяме куче и котка и нещата стават страшни. Ния, Филип, Вяра и Калоян-Владимир са прелестни създания, в действителност съм признателен, че Господ ме срещна с тях. На какво ги изучавам ли? По-скоро те ме учат, те са толкоз по-напред във всичко от мен, че аз мога единствено да им се веселя, поддържам и обичам. Опитвам през годините да ги дисциплинирам и изучавам да са положителни хора, човечни, състрадателни, помагащи, да имат вяра в фантазиите си и да се кефят на живота.
Ангел Юруков
Иска ли ти се децата ти някой ден да тръгнат по твоя път и да се занимават с кино и спектакъл?
Те сами ще решат какво желаят да вършат, знаят че ще ги поддържа с каквото и да се захванат, стига да са щастливи. Голямата ми дъщеря е челист в Амстердам, дребното момче цигулар, дребното момиче пее, танцува. Артистични са всички, няма спор. Само да са здрави, другото е ария.
Ще се допитаме до твоя усет за кино. Какво ще ни препоръчаш да гледаме на огромния и дребния екран?
Това с рекомендациите за филм, книга, режисура е много субективно, пък и аз надали съм потенциала, който да предлага. За страдание, не ми остава време за кино и спектакъл. Последно гледах “Диада ”, кино лентата на Яна Титова, доста ми хареса, поздравления за нея и екипа, мисля че е хубаво всеки родител да го гледа. Иначе одобрявам филмите на Фатих Акин, Паоло Сорентино, Уди Алън, Скорсезе, Тарантино и други Гледа ми се “Добрият шофьр ” на Тонислав Христов и “Уроците на Блага ” на Стефан Командарев, уповавам се до края на годината да съумея. Мисля, че и българските сериали вървят в вярната посока, все по-хубави истории излизат.
Как се пресъздават такива полюсни качества на екран, когато в живота си наивник с огромно семейство и още по-голяма душа? Поговорихме си с Явор Ралинов точно на тази тематика.
Ето какво ни описа той за работата си пред камерата, за спомените си от студентските години и за прелестното си семейство:
Героят ти в " Клетката " се оказа един от моторите на действието. Лесно ли ти беше да изиграеш облика на Валери Гендов?
Няма елементарен облик, изключително в този случай, Валери Гендов- Шандо, няма никакви допирни точки с мен като персона и темперамент, също така, че и той е артист. Предизвикателство беше да се напъхам в неговите обувки. Сценарно е замислено доста добре, защото се появявам в еп.1 като един Валери, изчезвам, и в 9-ти еп. се връщам като напълно различен човек. Определено има какво да се играе при този персонаж, по тази причина одобрих ролята и с огромно внимание и отдаденост подходих към нея. Промених се външно, обръснах главата си, пуснах катинарче, пробвах оптимално да се доближа до характера и логиката на психиката на облика.
Как минава един снимачен ден в продукция като " Клетката "? Какво е настроението?
Благодаря за въпроса. Имах шанс да попадна измежду луксозен екип от експерти, да, не желая да звучи клиширано, само че е реалност! Партньорството ми с сътрудниците беше пъклен прелестно и занимателно, изключително с Гергана Данданова, тя е изключителна и да си партнираш с такава актриса е огромен късмет. Работил съм по няколко плана с нея и постоянно се получава отлично. Екипът зад камера - невероятни и готини хора. С огромно предпочитание и въодушевление отивах на фотоси, всеки един знаеше какво, за какво и по какъв начин да го направи и го правеше. Благодаря на продуцентите Hidalgo Productions за опцията да съм част от “Клетката ”.
Ангел Юруков В какъв облик се чувстваш по-добре на екран - на неприятния воин или на положителния?
Лошите герои постоянно са по-сладки за изиграване, забавни и многопластови, а и без тях няма история и конспирация, всичко е прекомерно скучно. Отрицателните облици несъмнено са по-голямо актьорско предизвикателство за мен, тъй като в живота съм положително момче.
Коя роля е била най-вече твоя - облик, в който си се припознал?
Не мога да дефинира единствено една, бих споделил, че има няколко, които ми доставиха същинско наслаждение да ги изиграя. Любен от “Дървото на Живота ”, Методиев от “Откраднат живот ” и, несъмнено, последния с когото се срещнах - Валери Гендов - Шандо.
Кариерата ти се движи сред актьорството и рекламния бизнес. В коя сфера срещаш повече провокации?
Да, много години бях event manager, обичам да изобретявам щури хрумвания, да ги пазя пред клиента и да ги осъществявам под формата на събития, доставя ми огромно наслаждение, тъй като има изобретателна част, а не просто изпълнителска. Когато получа нова роля, когато стартира да я проучвам, проучвам и мисля по нея, процесът е сходен. Разбира се, огромната ми пристрастеност е киното, само че човек е хубаво да прави разнообразни неща, да се провокира и изненадва и най-важното, да го прави със пристрастеност и хъс.
Личен архив Какви са спомените ти от студентския живот в НАТФИЗ?
О, беше прекомерно от дълго време, тогава беше ВИТИЗ. Завърших през 2002, в пъклен силния клас на проф. Надежда Сейкова. Захари Бахаров, Владо Карамазов, Христо Петков, Лина Златева, Анастасия Лютова, Адриан Филипов, всички бяхме мега мощ. Човека с основно Ч, Тя е Космос, Вселена, да, професор Сейкова ни научи да се оправяме с всичко и всеки, да се интересуваме от Чехов, Гогол, Достоевски, Шекспир, да работим и имаме вяра в себе си, да мечтаем и да се впускаме с цялата си пристрастеност и музи към всяка роля!
В последните няколко години българските артисти демонстрираха, че имат място в Холивуд. Мечтал ли си в миналото за такава опция или предпочиташ родната сцена?
Това с Холивуд е малко необичайно, само че да, кой не желае да взе участие в някоя касова продукция и да работи с огромни артисти и режисьори. Но аз съм на 44 и съм крепко стъпил на земята, към този момент пробвам да върша хубави неща тук. Мисля, че има още какво да покажа на българската аудитория, пък един ден не се знае...
Личен архив Ти имаш огромно семейство - татко си на три деца. На какво ги учиш и на какво учат те теб?
Тук ме хванахте! Благодарен съм, че съм подобен късметлия с децата, в действителност имам и 4-то доведено момче, което към този момент е огромен мъж, него също си го броя за мое, тъй като доста съм се грижил за него. Прибавяме куче и котка и нещата стават страшни. Ния, Филип, Вяра и Калоян-Владимир са прелестни създания, в действителност съм признателен, че Господ ме срещна с тях. На какво ги изучавам ли? По-скоро те ме учат, те са толкоз по-напред във всичко от мен, че аз мога единствено да им се веселя, поддържам и обичам. Опитвам през годините да ги дисциплинирам и изучавам да са положителни хора, човечни, състрадателни, помагащи, да имат вяра в фантазиите си и да се кефят на живота.
Ангел Юруков Иска ли ти се децата ти някой ден да тръгнат по твоя път и да се занимават с кино и спектакъл?
Те сами ще решат какво желаят да вършат, знаят че ще ги поддържа с каквото и да се захванат, стига да са щастливи. Голямата ми дъщеря е челист в Амстердам, дребното момче цигулар, дребното момиче пее, танцува. Артистични са всички, няма спор. Само да са здрави, другото е ария.
Ще се допитаме до твоя усет за кино. Какво ще ни препоръчаш да гледаме на огромния и дребния екран?
Това с рекомендациите за филм, книга, режисура е много субективно, пък и аз надали съм потенциала, който да предлага. За страдание, не ми остава време за кино и спектакъл. Последно гледах “Диада ”, кино лентата на Яна Титова, доста ми хареса, поздравления за нея и екипа, мисля че е хубаво всеки родител да го гледа. Иначе одобрявам филмите на Фатих Акин, Паоло Сорентино, Уди Алън, Скорсезе, Тарантино и други Гледа ми се “Добрият шофьр ” на Тонислав Христов и “Уроците на Блага ” на Стефан Командарев, уповавам се до края на годината да съумея. Мисля, че и българските сериали вървят в вярната посока, все по-хубави истории излизат.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ